Хромозома (chromosome) – плътна компактна структура от максимално спирализиран хроматин (вж. хроматин). Хромозомите могат да се наблюдават със светлинен микроскоп по време на клетъчното делене. В зависимост от структурата по време на деленето различаваме метафазни и анафазни хромозоми.

Метафазната хромозома (вж. метафазна хромозома) се състои от два хроматида, свързани със стеснен участък (вж. центромер), който се нарича още и първично прищъпване. Някои хромозоми освен първично прищъпване имат и още един стеснен участък – т. нар. вторично прищъпване (фиг. 2). Във вторичното прищъпване са разположени рибозомните гени. През телофаза от този участък се възстановява ядърцето, поради което вторичното прищъпване се нарича още ядърцев организатор (NOR). При човешките хромозоми NOR е характерен за 10 хромозоми (5 двойки хромозоми) – 13, 14, 15, 21 и 22 хромозомна двойка.

Анафазната хромозома (вж. анафазна хромозома) се получава след разделянето на метафазната хромозома на две и съдържа само една ДНК-молекула (вж. анафаза).

Фиг. 1. Структура на метафазна хромозома (а – схема, б – електронномикроскопска снимка)

Фиг. 2. Хромозома с вторично прищъпване (ядърцев организатор)

Делене на клетката