Интерфазно ядро (nucleus) – генетичен апарат в еукариотните клетки. Представлява сложно устроена клетъчна структура, обособила се в еволюцията като отделен компартмент в еукариотната клетка. В интерфазното ядро се различават следните структурни части: ядрена обвивка, нуклеоплазма, хроматин и ядърце (фиг. 1).

• Ядрената обвивка е сложно образувание в периферията на ядрото. Тя включва двете ядрени мембрани (вътрешна и външна), междумембранното пространство и порите. Външната ядрена мембрана е свързана с мембраната на гранулираната ендоплазмена мрежа. По външната й повърхност са разположени рибозоми.
• Най-характерните структури в ядрената обвивка са ядрените пори (вж. ядрена пора), през които се осъществява избирателен пренос на различни малки молекули и йони, макромолекули (РНК, белтъци) и молекулни комплекси.
• Ядрото е изпълнено с ядрен сок (нуклеоплазма, кариоплазма). Това е течната среда, в която са разположени останалите ядрени структури.
• Основният ядрен компонент е хроматинът (вж. хроматин), като хетерохроматинът обикновено е разположен в ядрената периферия.
• Ядърцето (вж. ядърце) е компактна структура в ядрото. Наблюдава се почти при всички еукариотни клетки. Големината му варира, като при някои едноклетъчни е със значителни размери. Броят на ядърцата в едно ядро достига до няколко десетки (в яйцеклетки на земноводни).

Ядрото е задължителна структура на еукариотните клетки. То съхранява генетичната информация; в него се извършва както удвояването на генетичната информация (вж. репликация), така и първият етап от реализацията й – синтезът на РНК (вж. транскрипция).

Фиг. 1. Структура на интерфазно ядро

Фиг. 2. Интерфазно ядро – електронномикроскопска снимка

Генетични процеси в интерфазното ядро